5. Междурелигиозният диалог наистина ли е задължение; задължен ли е искреният мюсюлманин да се сближава с останалите?
Кораничните знамения: „Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!” (Коран, 18: 29), „Няма принуда в религията.” (Коран, 2: 256), „И ако твоят Господ пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?” (Коран, 10: 99), „А ако Аллах бе пожелал, щеше да ги стори една общност.” (Коран, 42: 8), (Коран, 16: 93) изразяват волята на Аллах. Затова е невъзможно всички хора по земята да са мюсюлмани. След като е невъзможно да отречем съществуването на „другите”, ние сме длъжни да живеем заедно. Освен това знаменията в Свещения Коран ни известяват за поуките от това защо сме сътворени по този начин и ни насърчават да поддържаме взаимоотношения с останалите: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.” (Коран, 49: 13), „За всеки от вас
сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.” (Коран, 5: 48), „И ако твоят Господ бе пожелал, щеше да стори хората една общност. Ала те не престават да са в разногласие, освен които [заслужават] твоят Господ да ги помилва и Той [така] ги е сътворил” (Коран, 11: 118, 119).
Следователно социалните и етническите различия между хората не са причина за някакво надмощие. Същинското превъзходство не е расата или произходът, а спечелените благодарение на волята ценности, които в Свещения Коран се определят като благочестие (таква). В свое изказване Пратеника на Аллах много ясно повелява: „Хора! Обърнете внимание, вашият Създател е един; вашият баща – също. Нито арабинът превъзхожда неарабина, нито неарабинът – арабина, нито белия човек има превъзходство над чернокожия, нито чернокожия над белия човек. Превъзходството е в благочестието.”
Освен това съществуването на повече от една религия, пратеници и свещени книги, допринася за наличието на общности, народи и социални групи, между които е нормално да има противоречия. Това положение е причина за изразяването на волята на хората и правото им да избират вярата си, както и за целта на сътворението на Рая и Ада, за развитието на човешките ценности и прилагането им в преустройството на света. Чрез своята воля хората не трябва да допускат подобни съмнения, и въпреки всичко трябва да реализират проекта за съжителство с останалите. С други думи, Всевишния е поставил пред нас цел, която трябва да постигнем.
Една от най-големите реалности в съвремието ни е глобализацията. С развитието на комуникационните технологии и транспортните средства светът все повече се превръща в голямо село. Днес светът не може да се гради нито на политическа, нито на религиозна, нито на демографска основа само от мюсюлмани, християни, будисти или юдеи. Длъжни сме да се съобразяваме с реалностите на съвременния свят. Живеем в 21-ви век, но ако се държим сякаш сме през втори век, това означава, че се изолираме по собствена воля. А за мюсюлманите това означава да помагат на злонамерените хора. Всъщност ние сме длъжни да споделяме земното кълбо. След като е така, ние трябва да покажем нашето присъствие, да седнем на кръглата маса и да бъдем достойни представители. Нашето задължение като мюсюлмани е да се стремим да направим света по-добро място за живеене, а това може да постигнем с приноса на нашите религиозни и културни ценности. Повечето от тези ценности са все още непознати за много хора по света, те дори не са и мечтали за подобни ценности. Затова онези, които твърдят, че мюсюлманите не биха могли да допринесат с нищо за развитието на човечеството, се заблуждават.
В крайна сметка ние сме длъжни от религиозна гледна точка да бъдем в добри взаимоотношения с останалите, в рамките, които ни е посочил Пророка на исляма. За нас той е пример, водач и модел, и сме длъжни да приложим неговия праведен живот в ежедневието ни. Ако се ръководим само от неговото богослужение или от взаимоотношенията му с мюсюлманите, това би означавало нарушаване целостта на религията и използване на положенията, които са изгодни само на нас.
- Създадено на .