5. Дали „спазването на обещанието” е важно за мюсюлманите при взаимоотношенията им с представителите на другите религии?
На този въпрос може да се отговори от различни гледни точки, като на преден план се поставят юридическите и моралните аспекти. Но тук е важно да подчертаем, че това се отнася за споразумения, подписани между мюсюлманите и друговерците на политическа, военна и юридическа основа.
Според исляма споразуменията не могат да се прекратяват едностранно и това тясно обвързва двете страни. Отново според ислямските норми, споразуменията не са свързани само с подписи, а включват и религиозни и морални правила. Затова в Корана и в заветите на Пророка на исляма се отдава важно значение на понятието „спазване на обещанието”.
Свещеният Коран повелява: „И изпълнявайте обета към Аллах, щом сте обещали, и не нарушавайте клетвите, след като сте ги потвърдили и вече сте приели Аллах за ваш Свидетел! Аллах знае вашите дела. И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела – да превръщате своите клетви в измама помежду ви, задето една общност е по-многобройна от друга. С това Аллах ви изпитва и в Деня на възкресението непременно ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.” (Коран, 16: 91-92) и представя една система, в която дадената дума се спазва, въпреки всичко. Коранът припомня, че за взаимното доверие и спазването на правилата ще се дава сметка пред Всевишния и подчертава тяхното значение.
Особено интересно е правилото, което не позволява едностранно прекратяване на споразумението. Сейид Кутуп го пояснява по следния начин: „Човек, който прекратява споразумението, прилича на безволева и глупава жена с ограничен ум. Такава жена сякаш първо шие дрехите си, а после отново ги разшива и разпилява. Това действие е унизително, пренебрежително и безсмислено. Неудържането на думата накърнява душата на човека и се счита за лоша постъпка. А целта е следната. Един достоен и уважаващ себе си човек никога не би пожелал да бъде като безволевата и изгубила ума си жена.[1]”
В Свещения Коран причината за нарушаването на споразумението и евентуалната облага от това се обяснява по следния начин: „Задето една общност е по-многобройна от друга.” Защото това положение е една от причините за нарушаване на споразумението. Особено в съвременния свят, в който живеем, се срещаме с понятия като „държавна облага” и сме свидетели на много подобни примери, които по никакъв начин не се покриват с морала на исляма.
Затова и Пратеника на Аллах ясно е забранил индивидуалното или колективното нарушаване на споразуменията, създаването на интриги, злепоставянето на противниковата страна, неспазването на дадената дума или подписаното споразумение.[2]
От друга страна, спазването на споразумението е толкова важно според ислямските ценности, че ако мюсюлманите имат споразумение с неверници и други мюсюлмани им предложат помощ срещу неверниците, те трябва да откажат. Причината е да не се наруши споразумението. Свещеният Коран повелява: „Които повярваха и се преселиха, и се бореха чрез своите имоти и души по пътя на Аллах, и които приютиха и подкрепиха, те са ближни един на друг. А които повярваха, ала не се преселиха нямат нищо от вашата придобивка, докато не се преселят. И помолят ли ви за помощ в религията, ваш дълг е помощта, освен ако е срещу народ с договор помежду вас и него. Аллах съзира вашите дела” (Коран, 8: 72). Това показва, че за исляма споразумението е свещено правило и спазването на условията на споразумението е по-ценно от братството в исляма.[1] Seyyid Kutub, Fizilalil Kur’an, 4: 2191
[2] Ebu Yalu, el-Müsned, 2:318
- Създадено на .