Проникнат от хуманизъм призив към разбирателство между хората
Българският читател познава Фетхуллах Гюлен като оригинален турски мислител и общественик, който искрено споделя вълнуващите съвременното човечество предизвикателства и проблеми. Той търси тяхното разрешаване в международното сътрудничество, което да протича в дух на доброжелателна толерантност и доброто познаване на “другия”. Такова сътрудничество е призвано да изгражда цивилизация, основана на обновяващи човечеството морални ценности.
Значителна част от разработените теми имат нравоучителен характер. Ф. Гюлен говори за милосърдието като първично начало на битието и изказва своята увереност, че опрощението и толерантността ще излекуват голяма част от раните, от които страда обществото. Посочва каква трябва да бъде толерантността на мюсюлманина в личния и обществен живот, подчертава, че тя трябва да стои в основата на отношенията дори и с враждебно настроени друговерци. Като разяснява връзката на толерантността с демокрацията, той призовава навсякъде да се раздава любов и да се изпълват с нея “очите и душите на хората”. Авторът е задълбочен познавач на Корана и на житията на Пророка Мухаммед и обилно черпи от тях поучителни примери, като образци за поведение на всеки правоверен. Препоръчва в обществено-политическата практика да се следват общочовешките принципи, които са в основата на монотеистичните религии, върху които е изградена и ислямската. Според Ф. Гюлен, в тях “няма предписания, които да забраняват любовта, толерантността и провеждането на диалог с другите”. Защото е невъзможно “да си представим по друг начин религия, която желае добро на всеки и призовава всички към спасението”.
Наред с благочестието, любовта е основна призма, през която се пречупват морално-етичните и социално насочени разсъждения и заключения на теолога-философ. Като посочва, че любовта е “една от най-обсъжданите ценности” на нашето съвремие, още в началото на книгата авторът определя това върховно чувство като “фундаментално начало, най-ярка светлина и най-мощна сила” на всяко земно същество и “доминиращ елемент в духа на битието”. В нея турският мислител вижда истинната основа за толерантност и разбирателство, сътрудничество и единодействие между мюсюлмани, християни и юдеи за благоденствието на човешкия род. Защото, “омразата и ненавистта са семена от Ада, които низките души сеят сред хората”.
Разработените теми имат апологетичен характер и като всяка религиозна апологетика Ф. Гюлен излага съждения и заключения, в които читателят да повярва със своята душа. Защото именно в нея “протича истинския живот” на човека и тя трябва да е критерий в отношенията му с останалите хора. Теологът подчертава: “ислям означава мир, сигурност и спокойствие. Следователно в религия, чиито основни принципи са помирението, сигурността и мирът в света, войните и конфликтите са второстепенни положения”. Това е така, защото “от древността до днес, нито една религия, одобрена от Бог, независимо дали е била проповядвана от пророка Муса (Мойсей), мир нему, Иса (Иисус), мир нему, или Мухаммед, мир нему, не е била основана на конфликти”. Според Ф. Гюлен “по отношение на човешките права, ислямът е максимално справедлива, всеобхватна и универсална религия”, религия на толерантността, която е важен компонент на демокрацията. Причините за упадъка на съвременното мюсюлманско общество, за несправедливостите и потисничеството в него се дължат на факта, че “в различни региони на ислямския свят страстта и чувствата частично са приели образа на разума. Религията се тълкува през призмата на страстите и чувствата, а не в границите, начертани от Всевишния, нито съгласно критериите на логиката”.
Авторът пише с ярка патриотична гордост, но подчертава, че съвременните турци не следва едностранно да се вкопчват във величието на Селджукската и Османска империи. Според него, това би било само “носталгично бленуване, насочено към миналото, което не може да бъде дори утопия”. Погледът трябва да бъде отправен напред и да отчита поуките от историята. Той трябва да е с “чисти намерения, освободен от национализъм, фанатизъм и родови предразсъдъци”. Прославящ строителите и гениите на великата ислямска цивилизация, нейният съвременен представител говори за “светла бъднина, изпълнена с празнична радост”.
Видният теолог води разговора за любовта и толерантността, както на морално-етично, така и на практическото съвременно обществено-политическо равнище. Тези ценности трябва да се превърнат в съществени черти на една нова цивилизация, чието начало описва с жизнеутвърждаващ оптимизъм: “Никой не трябва да се съмнява в това, че настоящият ХХІ век ще бъде епоха на любовта, в която любовта и диалогът ще процъфтят и ще се утвърдят”. Оттук и убедеността, че “рано или късно ще бъде изградена цивилизация на любовта, обичта, състраданието, милосърдието и знанието със съживяващото вдъхновение на толерантността и диалога, под чиято сянка човечеството ще изживее още един златен век”. Вместо света на ненавистта и омразата, пред хората ще се появи друг свят, изграден в атмосфера на любов, толерантност и търпимост. За неговото строителство, което е главна задача пред цялото човечество, мислителят се обръща към всички хора, призовавайки ги към добри дела.
Оптимист, окрилен от вярата в Божията милост към човешкия род, мислителят се обръща и към проблемите, които спъват изграждането на справедлив световен ред. Сред тях е нашумялата теория за “конфликт на цивилизациите”. Според Ф. Гюлен, твърденията на нейния автор Самюъл Хънтингтън по-скоро представляват “опит да се набележат нови цели в името на силите, властващи над света и да се настрои общественото мнение в полза на тези цели”. Теорията не съдържа обективни оценки за бъдещето и възпроизвежда нов измислен противник. Така “съзнанието на хората се подготвя за сблъсък, базиран на религиозни и културни различия и се правят опити за изграждане на нова основа, върху която господстващия блок да продължи хегемонията си”. Мислителят е убеден в безперспективността от приложението на тази теория, защото “с войни, конфликти и кръвопролития, нито може да се изгради желания свят, нито такъв свят ще се възприеме положително”.
Наред с отхвърлянето на “сблъсъка на цивилизациите” Ф. Гюлен се насочва към редица животрептящи в неговата родина, в мюсюлманските страни и по света проблеми. Сред тях в наши дни с особена острота изпъква оценката за същността на исляма и за ролята на неговите последователи в международната политика. С пълно право авторът оборва отправяните към исляма клевети, че е фанатична и консервативна религия и обосновано отхвърля обвиненията, че нейните привърженици са агресивно враждебни спрямо всички, които не споделят тяхната вяра. Като мислител и общественик, той трезво преценява, че трагедията от 11 септември 2001 г. стана повод за невиждана по мащабите атака срещу исляма и неговите привърженици. Затова незабавно осъжда престъпното действие като удар не само срещу Америка, но и “подъл саботаж срещу световния мир” – дело “само на лишени от човечност престъпници с коварни души”. Това е безумен акт, извършен от група, която до голяма степен не знае какво прави, и която без да осъзнава “нанася голяма вреда на исляма”. Богословът посочва, че свещеният мюсюлмански Закон “недвусмислено заплашва онези, които предумишлено отнемат човешки живот, че завинаги ще останат в Ада” и категорично заявява: “Нито терористът може да е истински мюсюлманин, нито е възможно мюсюлманинът да стане терорист”. “Както в ислямския свят, така и при другите народи, в основата на тероризма винаги са стояли бедността, невежеството и безпросветността”. Терорът не може да бъде средство за постигане целите на исляма, насочени към добродетелен и благочестив живот.
Своите виждания за настоящето и бъдещето на света Ф. Гюлен споделя с видни личности на нашето съвремие, като намира разбиране и подкрепа. На знаменателна среща с папа Йоан Павел ІІ през 1998 г. турският богослов изложи обхватен план за инициативи, с които привържениците на трите монотеистични религии да отбележат навлизането на християнството в третото хилядолетие. Той обърна внимание и на Близкоизточния конфликт, посочвайки, че омиротворяването на това свято за юдеи, християни и мюсюлмани място трябва да се постигне като между живеещите в него техни духовни представители се засили диалога и укрепнат взаимното доверие и връзки. Идеалът, към който авторът зове е Йерусалим, “този благословен град да бъде обявен за международна територия, която християни, юдеи и мюсюлмани да могат свободно да посещават без ограничения, дори без визи”. В книгата са публикувани и други интересни документи от неговата международна дейност като изпратения до Световния парламент на религиите (Кейптаун 1999 г.) доклад “На прага на новото хилядолетие”, интервюта и публични изявления.
Малка по обем, тази книга дава на българския читател полезна и вярна представа за идеите и дейността на видния турски мислител и общественик, както и за тяхното отражение в нашата южна съседка и в мюсюлманския свят.
- Създадено на .