Утвърждаване атмосферата на толерантност

Наред с изгубения рай ние изгубихме и част от националните си черти. Науката, научните изследвания, трудът, методите на работа, организирането на работното време, взаимното подпомагане, разчитането на книгата на природата са част от качествата, които сме изгубили заедно с изгубения рай. Една от чертите, може би най-значимата, която сме изгубили, е толерантността. За нея в езика ни има прекрасна дума, означаваща „великодушно отношение към постъпките на другите”. Това понятие, което може да наречем и търпимост, ние тълкуваме като широко прегръщане и топло посрещане на всички хора, да отминаваме недостатъците им и винаги да прощаваме. Що се отнася до думата толерантност, която е преминала в езика ни от чужд език, тя означава снизходителност чрез съвестта, вярата и сърцето към положенията, които не ни харесват или преодоляването им чрез силата на чувствата, което макар и да не е същото, по значение се доближава до понятието в нашия език. С други думи, толерантността означава приемане на всички хора в положението, в което се намират, отваряне на сърцето за тях, прегръщането им с любов, и както е казал поетът Юнус Емре, „да обичаш сътвореното заради Твореца.” Впрочем проявяването на любов към всички хора е качество на вярващия.

Да обичаш сътвореното заради Твореца

Всевишния е създал вселената на основата на любовта. Любовта е същността на сътворението на битието, и негова причина, както е и най-здравата връзка, сплотяваща всички същества. Всичко във вселената е плод на изкуството на Всевишния. В такъв случай, ако вие не прегръщате с любов хората, които са сътворени от Всевишния, ще засегнете както Всевишния, така и онези, които Го обичат, и онези, които Той е обикнал. Например ако останете безразлични към картина на художник като Пикасо, ще накърните както него, така и хората, които го обичат. Или ако останете равнодушни пред орнаментите на Алхамбра, чиито линии разкриват как дворецът се отваря от началото към безкрая, бихте проявили неуважение както към това архитектурно изкуство, така и към неговия създател. Също така и тази вселена с чудните си красоти, великолепие и разкош е плод на изкуството на Всевишния Аллах. От тази гледна точка хората, животните, организмите, дори и мъртвата природа, са сътворени така, че да ги прегърнем с любов. Нехайството или омаловажаването им означава нехайство към Създателя, омаловажаване и подценяване на изкуството на Твореца. Ала нашето отношение към всички творения и към останалите хора се основава на принципа „Обичай сътвореното заради Твореца”. Следователно, ако ние в качеството си на мюсюлмани говорим за мечове, щитове, кòлене и бесене и така създаваме пропасти между нас, да, ако се е случило подобно нещо, то означава, че ние сме се отделили от основния си път.

Но с чувство на благодарност трябва да изтъкнем, че днес, когато отново се появиха признаците на изгубения рай наред с другите изгубени ценности, сякаш откриваме и толерантността, или чрез достопочтения Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отново намираме толерантността, на която ни учи Коранът, заедно с останалите качества.

Всевишния е извел напред тази общност в надпреварата за повторно съживяване на толерантността и Божията воля сякаш я е тласнала към сцената, за да вдъхне живот на толерантността. В резултат всички усилия са оценени положително. Наред със създадените учреждения, личностните и груповите усилия в служба на другите в Турция и извън нея са се превърнали в движение и в център на внимание както за сънародниците ни, така и за хората по цял свят. Преди всичко това показва, както се твърди в кораничното знамение, че: „На онези, които вярват и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов.” (Коран, 19: 96). Тоест от гледна точка на крайния резултат небесните и земните обитатели ги обикват. Едно от пророческите изказвания гласи: „Всевишния съобщава на небесните обитатели хората, които обича и им повелява те също да ги заобичат. След като ангелите в небесата ги обикнат, наред с тях и хората по земята започват да ги обичат.”[1]

Другото условие е свързано с покълването и изкласяването на толерантността, която наподобява семето и зрънцето, т.е. това чувство, което се изживява в сърцата, да разцъфти, когато настъпи сезонът му. Затова от гледна точка на причините вестниците, телевизиите, списанията, фондациите и др. трябваше да подкрепят този процес, така и стана. Всички тези причини и поводи пречупиха нашата твърдост и злополучие, способстваха за покълването и порастването на семената на любовта в сърцата ни и изявиха толерантността ни. Така ние отворихме прегръдките си за всички в този „пролетен” сезон. Това беше отзвук от земята за радушния прием на небесата. С други думи, този земен глас идваше от радушния прием на небесата.

Процесът на толерантност въпреки всичко

Да, радушният прием в небесата донесе отзвук и на земята. Признаците за това са налице. На всички места, където отидоха хората на любовта, вратите за тях бяха отворени докрай; дори и училищата, открити в страните, в които чувствата и мислите на хората са били безмилостно потискани от жестокостта на комунизма и атеизма повече от седемдесет години, се посрещат с признание и благодарност. Най-ярък пример в това отношение са думите им: “За Бога, елате и ни донесете чистите си чувства и мисли!” В този смисъл винаги може да се твърди, че сме изминали доста път в толерантността.

Ние трябва да проявим решимост и да доведем докрай започнатия процес. Решени сме и сме длъжни да следваме пътя, който ни посочва Коранът. Да, Коранът казва: „И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно.” (Коран, 25: 72). Всеки проявява характера си с действията, които върши. Мъдрите хора трябва да проявяват толерантност. Подиграването с Корана от страна на някои хора, омаловажаването на молитвите и говеенето, подигравката с целомъдрието издават човешкия характер и поведение. Но ние, вярващите не може да се отнасяме агресивно и подигравателно дори към агресивните и надменните, не може да отвръщаме на агресията с агресия и на подигравката със същото.

В едно коранично знамение се повелява: „Кажи на вярващите да прощават на онези, които не очакват дните на Аллах, но Той ще въздаде на всички хора, каквото са придобили!” (Коран, 45: 14). Всъщност тази повеля е гласът на вашата съвест. Да, когато видите незрящ човек, дали бихте го ударили с ритник, или бихте му посочили пътя, хващайки го за ръка?

Затова задачата, която стои пред бъдещите идейни архитекти, е да поправят деформациите в обществото, да бъдат прозорливи пред нелицеприятните неща и в духа на наставлението „взимай доброто, отблъсквай лошото” да не проявяват интерес към лошите неща и да не дават повод за каквито и да било конфликти, спорове и свади.

Ако успеем да продължим този процес и оттук нататък, за кратко време закономерно ще стигнем по-далеч от точката, в която се намираме сега в името на толерантността и социалния мир. Разбира се, ще има и много недобронамерени опити както отвън, така и отвътре, целящи нарушаването на тази хармония. Но ние ще умираме и отново ще възкръсваме, за да продължим толерантността и ще се стремим тази хармония да не се нарушава. Ще се стремим навсякъде да раздаваме любов, да изпълним с любов очите и душите на хората, ще прегръщаме всички с истинска любов и се надяваме да накараме останалите да определят 21 век като века на толерантността. Толкова сме амбицирани в това отношение, че не можем да се примирим само с две-три години. Ние сме решени да превърнем следващите няколко века, та дори и всички епохи до края на света, във векове на толерантността и нямаме намерение да се отвърнем от този път.


[1] Buhari, Tevhid, 33, Edeb, 41; Müslim, Birr, 157.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.