Защо Аллах е създал Вселената и защо не я сътворил по-рано, а я създал впоследствие?
Този въпрос има два аспекта. Единия: Защо е създадена Вселената?, а втория: Защо не е създадена по-рано?
На първо място да подчертаем, че ние, хората, разглеждаме нещата от наша гледна точка и изразяваме собственото си мнение. Например ние извършваме нещо, когато сметнем за необходимо. И често вършим това в крайна необходимост. Обладани от такива мисли, ние смятаме, че и Всевишният постъпва като нас. Но, задавайки си подобен въпрос, ние сме длъжни да осъзнаем, че Всевишният е пречист от всякакви недостатъци и пороци.
На въпроса: Защо Аллах е създал Вселената, можем да отговорим реторично: А кой не е доволен от нейното сътворение? Може ли да посочите един човек, който да не сее, да не обработва, да не събира реколта и да не използва всички възможности, за да бъде щастлив? Да, някои хора, в тежки моменти, прибързано съжаляват, че са дошли на този свят и дори под въздействие на това посягат на живота си, но тези случаи са изключения и са маловажни. Всъщност хората не само че не съжаляват за своето сътворение, но, напротив, те са изпълнени с чувство на благодарност. Може ли да се изразява недоволство от факта, че като дете сте в обятията на родителите си, че като младежи сте опиянени от радостите на живота, че в зрелите си години сте в покоите на семейството и децата си? И особено за тези, които вярват в Задгробния вечен живот... И отново тези хора, които успеят да посеят и съхранят в душите си семената на безкрайното блаженство, не само че не съжаляват за това, но и са безмерно радостни, че са открили пътя към вечното щастие.
Да, ние чувстваме всичко това в сърцата си и сме благодарни на Твореца, който е създал Вселената и ни е отредил място в нея.
Този свят, украсен с малки и големи, живи и неживи пъстроцветни произведения на изкуството, представляващи очарователна картинна галерия, привлича всеки към съзерцание и размисъл.
Тези чудни картини, необикновен разкош и великолепие доказват, че всички събития се управляват от една Всемогъща и Любяща Ръка. Ние, виждайки предметите в морето от действия, подобно на влюбените, кипящи страстно за своята избраница, бродим по заслепителните събития и откриваме пред себе си непознати за нас качества! Удивени, изморени и жадуващи... Чрез пътя, откриващ се пред сърцето ни, се стремим да следваме предписанията на Твореца и изпадаме в самозабрава. Това пътешествие на възход протича в обширно поприще: започва от предметите и събитията и достига до взаимоотношенията между хората; а оттам - до имената и качествата на Всевишния.
Казаното дотук за Създателя може да го представим и с достъпен за всеки пример:
Да предположим, че има един майстор, притежаващ много таланти, и един от тях е, че той е изумителен калиграф. Със своята виртуозност той ни води от света на реалното до света на идеалното и по този начин доказва себе си. Но този майстор е и чудесен скулптор. Само с няколко удара и твърдият мрамор сякаш се съживява и по този начин показва друга черта от таланта си. И докато останалите се възхищават на неговата калиграфия и ваятелство, ние ще ви запознаем с друг негов талант.
Да предположим, че нашият майстор-гений е и превъзходен дърводелец, вдъхващ душата на изкуството си в ореховото дърво, даряващ безсмъртие на габъра и абаноса. Но нека представим и друг негов талант.
Например този човек в същото време е и изящен художник. Там, откъдето премине четката му, се получават чудесни картини и мотиви, само няколко движения на ръката му ни карат да се възхитим на творчеството му. Можем да представим още много таланти на този майстор, които ще ни разкрият други черти на неговата личност.
Ако този майстор не прояви своите способности, ние не бихме могли да узнаем за него и, ако той не представи творенията си, не бихме могли да кажем, че те са перфектни и уникални. Така че всяка способност и талант желае да се изяви и докаже. Пробудата за живот на посятото семе, страстта и вълнението на спермата за съществуване, стремежът на водните пари да се превърнат в дъжд не горят ли от желание всички те да се проявят и докажат?
Товa показва, че както в нас, така и във всички същества има един стремеж, желание и мечти, които са всъщност отражение на оригинала. Но когато става дума за същинския Създател, неговите произведения нямат недостатъци. Не трябва да забравяме, че изяществото и подредбата на оригинала никога няма да бъдат като тези на сянката му.
Да, разноцветните и разнообразни вълни, изпълващи Вселената, разкриват пред нас хиляди имена и всяко едно от тези имена озарява света и обхваща всички произведения на изкуството и ни помага да опознаем качествата на Твореца, а в същото време подбужда нашите сърца да съзрем откровенията на скрития Създател.
Великият Майстор, показвайки ни различни прекрасни неща, изящество и подредба, влива в нас Своята красота, Своята воля и могъщество; удовлетворявайки в душите ни и най-съкровените ни желания; със своето милосърдие и благородство и с още хиляди качествa Той се старае да ни се представи, и то без недостатъци.
Казано по друг начин, Той показва Своята воля и могъщество, като я представя обвита в други образи; чрез създадените от Него най-значителни произведения желае да накара нас, разумните хора, да се възхитим, удивим и смаяме пред Творенията Му, да ги осъзнаем и оценим подобаващо.
Така, както майсторът показва своето творчество, същинският Творец със хилядите си уникални творения и възможности и в най-съвършен вид е създал Вселената, за да покаже своето величие.
А сега нека отговорим на въпроса "Защо не я създал по-рано?" На първо място какво означава "по-рано"? Ако с този въпрос имаме предвид времето назад, то това ще бъде относително, защото ако попаднем в пространството на времето, винаги може да зададем този въпрос. Например защо не я е създал преди един трилион години, а я е създал преди сто трилиона години? Не знам възможно ли е да се намери разумен отговор на този въпрос.
Ако с въпроса "Защо не я създал по-рано?" се стремим да припишем предвечност на света, то това е невъзможно, защото предвечността е присъща единствено на съществуващия от само себе си Всевишен Създател. Това не може да бъде приписвано на други, освен на Него, и никой друг не може да бъде предвечен.
Всяко създание има определена функция и знание, дадени му от Всевишния. Дори да наречем това със суфитското название "сабита айн" или "зиляли анвар" или да ги сравним с такива ограничителни понятия като план и проект, но в крайна сметка да им приписваме предвечност е погрешно, а и пък да се занимаваме с подобен въпрос най-малкото е проявяване на непочтеност към Създателя ни.
Дори да можем да кажем нещо с нашия ограничен мироглед за същността и явленията във Вселената, то да говорим за непонятни и скрити за нас неща свидетелства, че не познаваме предимно себе си.
Когато всички галактики пред престола Му са като обръчи, хвърлени в пустиня, и величието Му пред престола е също като хвърлен обръч в пустиня, как е възможно човек да опознае Собственика на всичко и да бъде способен да разгадае божествените тайни?
Да, има безброй неща, в които се отразяват деянията и същността на Създателя. Дори още когато не бе създадена Вселената, Той съществуваше от само себе си и нямаше нужда от материя, Той проявяваше Своите качества. Той може да се открие от света на атомите и молекулите до всеки предмет, като навсякъде проявява Своето величие и го показва на разумните създания!
В света на знанието неговото присъствие е явно, в света на предметите - също, в ефира - отново. Защото Той, както е казал Ибрахим Хаккъ:
"Не се храни и не пие, пречист е от всичко Аллах,
Не се променя, предвечен и извечен е Той,
Наистина Той е несравним, това са качествата Му."
Днес ние виждаме какво Той е създал. Но ние не знаем и не може да предположим какви сме били преди и какво ще стане с нас утре. Какво представлява идеално съществуване? Какви бяхме в света на "сабита айн", какви в света на душите, как са създадени звездите, как Вселената е приведена в място за живот? Така, както не знаем всичко това, отново гледайки нашия живот от началото до края му, скланяйки глава пред тази велика загадка, ще кажем: "Не можахме да осъзнаем нито Теб, нито Твоите велики дела, о, Всезнаещ Аллах!"
Ако казаното дотук е твърде дълго, то се дължи на факта, че към подобни въпроси трябва да се подходи много внимателно. А ако съм сгрешил някъде, се надявам Той да ме опрости.
Съвършеното знание притежава единствено Той.
- Създадено на .