Послания до владетели на държави

От една страна Пратеника на Аллах, изпращал сподвижници на различни места, а в същото време изпращал послания до монарси и владетели, в които ги приканвал да приемат религията на спасението. А това е друго измерение на оповестяването.

Негусът

Негусът бил владетел на Абисиния. Той не се бил срещал с Пратеника на Аллах не бил негов сподвижник, но бил велик човек. Пророка изпратил при него Амр ибн Умайа. В отправеното от Гордостта на човечеството послание се казва:

“От Пратеника на Аллах Мухаммед до абисинския владетел Негуса.

Мир на теб! Ти си причина да благодаря на Единствения Владетел, Пречистващия, Сигурния, Всевиждащия. Потвърждавам, че Иса (Иисус) е Божий Дух и е Словото, което Аллах е вдъхнал на непорочната, пречистата, неопетнената и целомъдрена Мариам (Дева Мария). Призовавам те към Аллах, Който няма съдружници.”[1]

С обръщението “мир на теб” Пратеникът на световете подсказва, че вижда положителните му страни. Да, сякаш Пророка усеща, че той ще открие правия път и се обръща към него по този начин. На второ място, използваният в посланието стил и подход са превъзходни. Защото когато Пратеника разяснява темата, на преден план поставя пресветата Мариам, която е многоуважавана и почитана от Негуса. Всъщност за нас тя е още повече почитана. Защото пресветата Мариам е свята жена, която е родила велик Божи пратеник, и е удостоена с вдъхновение от Всевишния.

Обърнете внимание, че Негусът е християнин и в обръщението си към него Пратеника на Аллах използва знамения от Корана, свързани с тази тема. Това е най-прекият път за завладяване на душата му. В крайна сметка така и станало.

За да вземе посланието, Негусът станал от престола си, целунал пергамента, опрял го до челото си и веднага отговорил на Пратеника, като заявил че става мюсюлманин и продиктувал на писарите си следното:

“До Пратеника на Аллах Мухаммед от абисинския владетел Негуса.

Потвърждавам, че ти си Пратеника на Аллах. Ако ми заповядаш, веднага ще дойда при теб. Само че аз отговарям единствено за себе си.

И отново потвърждавам, че всичко, което казваш е истина.”[2]

Негусът съзнавал вярата си. Един ден той казал на близките си: “Вместо цялото това богатство да бях просто слуга на Мухаммед, мир нему.”

Минало известно време. Един ден Пратеника на Аллах влязъл в джамията и казал: “Станете, ще отслужим заупокойна молитва за вашия брат Негуса!”[3]

Има разногласия между ислямските правоведи за отслужване на заупокойна молитва при отсъствието на тяло. Според ханафитското учение това е възможно, докато според останалите – не. Ханафитите смятат, че това е едно от чудесата на Пратеника на Аллах, тялото да се намира пред него и вярващите да отслужват молитва. Но това е друга тема и не е удачно тук да я разясняваме.

Хераклий

Пратеника на Аллах изпратил второто си послание до византийския император Хераклий. В него пишело:

“От Пратеника на Аллах Мухаммед до византийския император Хераклий. Нека мирът от Всевишния Аллах бъде над онези, които са открили правия път. Така аз те приканвам да приемеш исляма. Стани мюсюлманин и открий вечното щастие! Така Аллах ще те възнагради богато. Ако го отблъснеш, освен себе си ще носиш отговорност за всички, които го отрекат.

О хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас – да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари освен Аллах! А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!”[4]

Тези думи повлияли на Хераклий. Същия ден там бил и Абу Суфян и между тях проткъл следният разговор. Хераклий попитал:

  • Какъв е произходът на тази личност?
  • Той е от знатен и почитан род.
  • Някой от неговите предци възвестявал ли е подобни неща?
  • Не, не е възвестявал.
  • Между предците му имало ли владетели?
  • Не е имало.
  • Тези, които му се подчиняват, бедни ли са, или са богати?
  • Повече са бедните.
  • Общността му увеличава ли се, или намалява?
  • С всеки изминал ден се увеличава.
  • Досега изричал ли е лъжа?
  • Не, не сме го чули да изрича лъжа.
  • А предан ли беше досега?
  • Да, беше предан, но отсега нататък не знам дали ще бъде.

Ето, дори Абу Суфян, който все още не бил мюсюлманин и се нареждал сред враговете на Пратеника, само в края на този разговор допуснал някакво съмнение относно неговата личност.

Повтаряйки отговорите на Абу Суфян, и Хераклий потвърдил пророческата мисия на Пратеника, след като извикал патриарха, разказал му чутото и той се присъединил към мнението му. Според едно предание духовният пастир обявил вярата си и казал: “Не след дълго местата, на които стъпвам, ще бъдат негови!” Така и станало.[5]

Ала под натиска на своите проповедници Хераклий променил мнението си: “Аз ви изпитах, за да видя колко сте привързани към религията си...” Но патриархът повярвал на Пророка искрено и засвидетелствал вярата си.[6]

Други пслания

Пратеника на Аллах изпратил много послания до различни личности. Някои от тях станали мюсюлмани, други – не, но въпреки това се отнасяли с уважение към Пратеника. Например Мукаукас бил от династията на египетските фараони. При него бил изпратен Хатиб ибн Абу Балтаа. Мукаукас не приел исляма, но по време на посещението на Хатиб той го гощавал и изпратил подаръци на Пророка Мухаммед. Като дар му изпратил нашата майка Мария. Пратеника я взел за своя съпруга и от този брак му се родил син на име Ибрахим. Сред подаръците имало и бяло муле на име Дюлдюл.[7] Арабите виждали такова животно за първи път.

А иранският владетел, Хосроят, скъсал на парчета посланието изпратено от Пратеника на Аллах и не след дълго загубил властта си, а Иран бил разделен и разпокъсан.[8]

Пратеника на Аллах известявал за всемирната религия монарси и владетели по целия свят, и с всеки изминал ден озарявал все повече сърца. Сякаш с божествена харизма привличал хората. И всяка личност и общност, омаяна от него, засиявала с ослепителен блясък. И след като го обикнали толкова хора, да се упорства пред него било все едно да се замеря с кал Слънцето. Това е дори обречена мисия.

В крайна сметка така и станало. Онези, които му се противопоставяли дотогава, разбрали, че съпротивата им е напразна и се присъединили към него.


[1] İbn Kesir, el-Bidaye, 3/104.
[2] İbn Kesir, el-Bidaye, 3/105.
[3] Buhari, Cenaiz, 4,65; Müslim, Cenaiz, 62-67.
[4] Buhari, Bed’ül-Vahy, 6.
[5] Buhari, Bed’ül-Vahy, 6.
[6] Buhari, Bed’ül-Vahy, 6.
[7] İbn Kesir, el-Bidaye, 5/324.
[8] Buhari, İlim, 7; Müsned, 1/243.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.