Един мрачен период

Всеки период, в който вярата във Всевишния рухва, е мрачен. Защото ако вярата във Всевишния, която е светлината на земята и небесата, не господства над сърцата, душата и съвестта биват помрачени. И понеже човек с такава душа и съвест гледа на предметите и явленията със замъглен и помътен поглед, той, подобно на прилепите, вечно ще живее в мрачен свят.

Идолопоклонството през Безпросветната епоха

Всички идолопоклонници се гордеели със своята вяра в кумирите, наредени вътре в ал-Кааба, и се утешавали с тях. А онези, които имали поне малко знание, заявявали, че за тях идолите са посредници, които ще ги отведат до Бога. В едно знамение този въпрос се обяснява по следния начин: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах” (39: 3).

 Така за пореден път се злоупотребявало с чувството за дълг пред Бога, което е заложено в човешката природа и е ценен дар, и за сетен път то бивало предадено. Идолопоклонниците се кланяли на дървета, камъни, пръст, на Луната, Слънцето, звездите; дори и на храни като халва, сирене и др., от които извайвали идоли и които изяждали, ако огладнеят.

Ето как е описано в Корана това закостеняло разбиране и назадничаво мислене: "И служат не на Аллах, а на онова, което нито им вреди, нито им помага, и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах” Кажи: ”Нима ще известите Аллах за нещо, както на небесата, така и на земята, което той не знае? Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават.” (10: 18 ).

“ Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник. (39: 3 ).

На всичко отгоре идолопоклонниците търсели оправдание за своите убеждения. Най-голямото извинение за тях било това, че са наследили всички тези обичаи от предците си: “ И когато им се каже: “ Следвайте онова, което Аллах е низпослал!” – казват: ”Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си!” Ала нима и ако техните предци не са проумели нищо и не са били напътени?” (2: 170).

Злощастието на малките момиченца

Ето как е описано в Корана поредното злодеяние, извършвано в Безпросветната епоха: “И щом известят някого от тях за женска рожба, лицето му помрачнява и спотайва той печал. Скрива се от хората заради лошото, което са му съобщили – дали да я пощади за унижение, или [жива] да я зарови в пръстта. Колко лошо отсъждат!” (16: 58 – 59).

Онзи, когото известявали, че има момиче, изпадал в ярост. По този повод лицето му помрачнявало и се срамувал да се покаже пред хората, защото е получил горчива вест. За него тази новина била толкова лоша, че искал да се скрие, да изчезне или да потъне вдън земя. Този баща трябвало да избира между две алтернативи и затова се колебаел дали да се примири с унижението си в обществото и да пощади живота на малкото създание, или да запази достойнството си чисто и неопетнено!, погубвайки своята рожба.

Ето на такова унижение била подлагана жената през Безпросветната епоха. Това унижаване, опозоряване и потъпкване на достойнството на жената не било присъщо само на арабите от онова време. В Римската империя и в империята на Сасанидите положението било същото. Затова трябва да се изтъкне фактът, че реформата, свързана с правата на жените, която ислямът извършва сред арабите в Безпросветната епоха, в същото време е промяна в името на всички жени по света и подобна на нея човечеството не познава.

И така, Коранът се противопоставя на тази порочна практика и забранява убийството на деца по каквато и да била причина: “И не убивайте своите рожби поради бедност! Ние храним и вас, и тях.” (6: 151).

Като че ли Господ им казвал: “Защо убивате своите рожби? Аз давам и вашата, и тяхната прехрана. Не виждате ли как земните блага най-напред биват сътворени, а после се предоставят на ваше разположение? Небето ви идва на помощ. Кой освен Мен би могъл да раздвижи облаците заради вас и да извади от тях дъжд и сняг, след което да накара от земята да изникнат хилядите видове растения? Виждайки всичко това, с каква съвест и с какъв разум се поддавате на мисълта, че не ще успеете да осигурите прехраната на семейството си и убивате своите рожби?”

Не забравяйте, че онези, които вършат злодеяния, никога няма да имат достойнство да се явят пред Бога, но един ден онези невинни рожби достойно ще се явят пред своя Създател и ще бъдат попитани какъв грях са извършили, та са били умъртвени, и онези злодеи, които са умъртвили своите рожби, непременно ще бъдат наказани заради злодеянията си: “И когато живопогребаното момиче бъде попитано, за какъв грях е било убито...” (81: 8-9). Това знамение разкрива нравите на онази епоха, от които човек настръхва.

Веднъж един от сподвижниците на Пророка отишъл при него и ето как описва зверствата от Безпросветната епоха: “О, Пратенико на Аллах! През Безпросветната епоха ние живи погребвахме своите момиченца. Аз също имах дъщеря. Под претекст, че ще я заведа при вуйчо й, казах на съпругата си да я облече с хубави дрехи. (Една жена знаеше какво означава това. Скъпата й рожба след малко щеше да бъде изхвърлена в яма, където по жесток начин щеше да умре. Но жената нямаше право да се противопостави или възрази срещу подобно злодеяние. Единственото, което можеше да направи, е да плаче сърцераздирателно и да пролива сълзи). Съпругата ми направи това, което й казах. Дъщеричката ни наистина бе повярвала, че ще я заведа при вуйчо й и преливаше от радост. Хванах я за ръка и я заведох до яма, която предварително бях изкопал. Тя тъкмо се бе приближила до рова, когато с ритник по кръста я бутнах долу. Но по една случайност тя бе успяла да се хване за нещо. От една страна, мъчеше се да излезе и в същото време ми казваше, че дрехите ми са се напрашили и се опитваше да изчисти праха от мен. Въпреки това аз я ритнах още веднъж и я зарових жива в земята.”

Когато човекът разказваше това, Пророка и всички, които бяха при него, плачеха. Един от присъстващите възрази срещу мъжа, който разказваше своята история с думите: “Ти много дълбоко натъжи Пророка”, а Пророка помоли мъжа още веднъж да разкаже тази история. И той я повтори. Сълзите, които се проливаха от очите на Пророка капеха от брадата му[1]. С повторното разказване на случката Пророка като че ли искаше да внуши следното: “Ето какви бяхте вие преди появата на исляма. Исках още веднъж да изслушате всичко, за да си припомните още веднъж човечността, на която ислямът ви научи.”

Както се вижда от горния трагичен разказ, в онази епоха човечеството било изпаднало в дълбока морална криза. Наред с гробовете в пустинната тъма всекидневно се изкопавали и дълбоки ями, вътре в които малките дечица издъхвали. По зверства човечеството отдавна било изпреварило хиените. Безпомощният нямал право на живот и бил обречен на унищожение от силните на деня. Обществото се намирало в криза. И нямало кой да сложи край на всичко, което се случвало.

Точно през това време той, който е същинската цел на всяко същество, се бил отделил от хората, оттеглил се в пещерата Хира, която по-късно щяла да бъде наречена Нур (светлина). Взрян в хоризонта очаквал лъчите на спасението. Може би в това време с чело на земята се молел на Аллах с часове да изпрати спасител, който да избави човечеството. Като предават този откъс от живота на Пророка, ал-Бухари и Муслим споменават, че той се е отдал на молитви към Бога, оттегляйки се в отшелничество. Пророка понякога с дни не се връщал в Мека и прекарвал цялото си време в пещерата. Слизал единствено за храна, запасявал се и отново се връщал в пещерата[2].

Може би той, от една страна, разсъждавал над битието и какво се крие зад воала му, над сътворението и неговата цел, а от друга страна, може би мислел за човечеството, което било престъпило всички граници, за страшните му деяния, за мъртвите души на хората.

Променящите се ценности

Обществото стигнало до такова положение, че всички човешки ценности се потъпквали, добродетелите се смятали за суета, а пороците и покварата се насърчавали като добродетели. Жестокостта приветствали, а човечността пренебрегвали. Вълците се престорвали на пастири и се възгордявали, а овцете стенели в безмилостните им ръце.

Проституцията, прелюбодействието и аморалните деяния се разпространили до такава степен, че повечето хора не знаели кой е баща им. Родът и произходът напълно се заличили. Алкохолът и хазартът не били смятани за пороци. Унижаването на другия се възприемало като нещо нормално, кръвопийството чрез различни спекулации се считало за положително качество и остроумие.

Имало нужда от някой, който да каже “спри!” на всичко това и който да бъде благочестив. Нуждата била толкова голяма, че Милостта потръпнала и това станало причина най-възвишеният Пророк измежду пророците да бъде изпратен на земята, с пророческа мисия. С неговото идване изведнъж всичко се променило. И както е казал великият поет Ахмед Шевки:

Истината се появи и вселената бе озарена от светлина,
времето вече се усмихва и възхвалява.

Времето и пространството, които били потънали в мрак, се превърнали в букет от усмихващи се рози със светлината, донесена от Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари), така че след години, по време на Хиджра[3] жителите на ал-Медина щели да го посрещнат с думите:

Луна изгря над нас
от висините на връх Веда
задължени сме ти,
че ни призова към Бога.

 Щяха да го посрещнат с песните, които изразяват подобни чувства. Тези хора с чисти лица и с чисти уста пеели тези възхваляващи стихове.


[1] Darimi, Mukaddime, 1.
[2] Buhari, Bed’ül-Vahy, 3; Müslim, İman, 252.
[3] Преселването на Пророка Мухаммед от Мека в ал-Медина през 622 г. – Б. пр.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.