Не става въпрос за конфликт между правителството и Движението, а за ограничаването на правата и свободите
Погледнато отвън, изглежда, сякаш има конфликт между правителството и Движение „Хизмет“. Бяха написани такива статии и анализи. И някои казват: „Партия, която не я харесваме, ще я сменим на изборите, но как ще сменим Движението?“ Какво е Вашето мнение?
Първо бих искал да подчертая, че не става въпрос за конфликт между правителството и Движение „Хизмет“. През последните години има сериозни ограничения в основните права и свободи. Разрушителният и груб език на политиката маргинализира всяка общност и поляризира обществото. По време на протестите в „Гези“ моя милост възрази срещу етикета „мародери“, като казах, че „това не бива да се допуска“. И за алевитите важи същото. На най-естествените им права не могат да се намерят демократични решения. Може би липсва желание за намиране на решение. Подкрепихме проекта „Джамия-Джемеви“, но от неочаквани места някои се противопоставиха на това.
Второ, ние не сме политическа партия и няма да бъдем. Следователно не сме опоненти на никоя партия. На еднакво разстояние сме от всички партии. Въпреки това в името на бъдещето на страната ни споделяме своите надежди и опасения с обществеността. И това би трябва да бъде най-естественото ни и демократично право. Намирам за странно, че някои се безпокоят от този факт. Нима е престъпление да изкажа пред управляващите личното си убеждение. При развитите демокрации хората и неправителствените организации споделят своите идеи и критики с обществеността и никой не е обезпокоен от това.
Бих искал да допълня и следното – всички институции, създадени от нашите приятели, са отворени за държавен контрол и функционират според законите. Тоест говорим за изцяло прозрачна структура. Кой наистина не е прозрачен, се разбра по-добре с последните разкрития. „Хизмет“ се основава на доброволни начала. Да се говори за хората, които през живота си не са наранили и мравка и толкова съблюдаващи законите, като за тайнствена организация, е жалко. Във всички нива на държавата има хора с различен светоглед – десни, леви, алевити сунити, немюсюлмани, кюрди, турци – които изпълняват задълженията си, възложени от държавата. И най-важното е тези хора да изпълняват своята работа в рамките на закона. Когато хората работят в държавната администрация, без значение какви са убежденията им, ако спрямо тях има отваряне на полицейско досие и те бъдат обвинени без основание, това е погазване на техните права. Ако веднъж кажете, че има „паралелна структура“ без наличие на никаква вина, това подозрение ще изкара пред вас хиляди паралелни структури. Това би означавало несправедливо отношение спрямо невинни хора.
Едно е да подкрепяш партизанщината, друго е да подкрепяш демократичните действия
Задава се въпросът: „Защо се обявихте срещу партия, която сте подкрепяли 12 години?“ Обща изгода ли имаше?
Не сме имали с никого обща изгода. Задоволихме се с това, което сме имали. Защото наученото от Корана и сунната така изисква. Винаги съм считал за предателство към нашите ценности стремежа към постове. Не бих казал нищо по отношение на правото и чувствата на останалите хора. Винаги съм считал за опасно, с оглед на отвъдния ми живот, да бъда в плен на чувства като копнеж към земното благо и желанието да съм възхваляван. И моите другари са такива. Никога не сме искали постове, като главен директор, каймакамин, валия, министър. Ако е имало такъв, с подобни желания – аз не помня подобно нещо – то той няма нищо общо с нас. Ако е имало, вече няма. Тези мои чувства бях споделил и с държавниците.
Ние искрено се опитахме да подкрепим развитието на демокрацията, основните права и свободи. Бихме подкрепили всяка партия, която поеме инициатива за слагане край на антидемократичните периоди и утвърждаване на плуралистичните демократични култури. Едно е партизанщината на сляпо, а съвсем друго е подкрепата на демократичните действия.
Ние не си променихме позицията. Трябва да погледнем кой се е отклонил от позициите си. Една партия, която допреди няколко години работеше за основните права и свободи, днес приема закони за ограничения в интернет, както и закони, които ни превръщат в „шпионска държава“. Нима може да се смята, че бихме подкрепили опитите за премахване на демократичните норми, както и разрушаването на социалната хармония, използвайки разделящ и нараняващ език. Ако проблемът беше ограничен само с Движението, по някакъв начин бихме се примирили. Но на точката, на която в момента се намираме, трябва да се гледа от по-широка перспектива. За съжаление Турция се откъсва от света, изолира се. Една затворена Турция, която губи от своето демократично богатство, ще навреди не само на хората, населяващи тази страна, но и на всички, които подсъзнателно се доверяват на нея и я взимат за пример.
Ако желаеха и бяха искрени, и за генерал Башбуг биха приели закон за една нощ
От дълго време правителствените източници приписват на Движението негативните събития както в страната, така и в чужбина, а всичко демократично и положително – на себе си… В момента, когато подсъдимите по делото „Ергенекон“ биват освобождавани, те използват същите методи, като стоварват всичко върху Движението. Тази пропаганда понякога бива успешна… Какво ще кажете?
С тези обвинения те опитаха да заблудят значителна част от обществото. Например казаха на някои медийни групи: „Нямаме проблеми с вас, но Движението се бори с вас.“ Сега публикуваните в интернет записи показват, че управляващите са изоставили своите задължения и са впрегнали сили тези хора да бъдат осъдени. Дори чрез пряка намеса са отстранили бизнесмените, които спечелили законно търговете си. Най-тъжното тук е тези нередности да бъдат стоварени върху една невинна общност и бягството от отговорност. Не е възможно да не се натъжиш на многобройните обвинения и злословия по тази тема.
Най-тъжната част е свързана с армията. Онези, които при затворени врати заявяват: „Накарахме военните да паднат на колене, да козируват пред нас, ние сложихме край на опеката на военните“, заставайки пред самите офицери, твърдят: „Ще решим проблема, но Движението ни пречи.“ Но за няколко дни приеха закон за председателя на МИТ (Национална разузнавателна агенция) Хакан Фидан. Ако имаха желание и бяха искрени в намеренията си, и за бившия шеф на Генщаба генерал Илкер Башбуг, както и за останалите военни, биха могли да приемат закон за една нощ.
Позволете ми да споделя чувствата си с вас. Другарите ми многократно са виждали, че очите ми се напълват със сълзи, сърцето ми се свива пред задържането на ветераните от армията. И съм казвал: „По-добре би било хората, носещи тези почтени пагони, да не бяха се сблъскали с това…“ Но не е възможно да се намеся или да внуша каквото и да било на действащото законодателство. Обвинението в преврат е тежко обвинение и съдът трябва да потърси отговорност за това. Не бих казал нищо по този въпрос. Но по-добре би било за офицерите в напреднала възраст, които дълги години са били уважавани, имайки предвид и здравословното им състояние, да се намери решение в рамките на закона…
Това са чувствата ни. И винаги е било така. Сегашните твърдения, че едва ли не те са поставени в това положение от страна на Движението, не отговарят на истината. Наскоро бивш разузнавач от висок ранг е проговорил пред един журналист. Приятелите ми го прочетоха в интернет. Казва: „Каквато и операция да сме провеждали, министър-председателят предварително знаеше за това.“ Мисля, че това изявление, което бе тема в една вестникарска колонка, не бе опровергано. Нямаме ли право да попитаме следното: тъй като знаете всички акции и тези действия се осъществяват в рамките на вашето знание, не е ли голяма отговорност да говорите за “капан” и да хвърляте подозрения върху невинни хора? Защо не предприехте мерки, щом има „капан“? Ако знаехте и не сте предприели мерки срещу „капана“, тогава това не е ли съучастничество от ваша страна?
Хората, с които 12 години бяхте заедно, нима станаха лоши след стартирането на разследванията за злоупотреби
Срещу „Хизмет“ се отправят обвинения, че е групировка и престъпна организация. Дори се твърди, че след изборите ще има разследване…
За съжаление под въздействието на гнева се казват много неща. Мисля, че не останаха неизречени обидни квалификации. Какво ли не беше казано. Междувременно бяха отправени безмилостни обвинения. След думи като групировка, престъпна организация, се правят опити да се повлияе на съда, за да бъде насочен в определена посока. Това е толкова ясно, че открито се говори, че ще има съдебен процес. Когато няма явна вина, ако не може да се намери такава, въпреки всички опити, може ли да се обясни с чувство за справедливост оказването на натиск върху съда? Имагинерни и неясни обвинения за „паралелна структура“ може да се отправят почти спрямо всички слоеве и сегменти на обществото. Тоест обвиненията срещу работещите държавни служители въз основа на тяхната вяра, идеология, принадлежността им към братства, ордени или партии нямат край. Ако един ден обявите едно братство за „паралелна власт“ и кажете, че са „престъпна организация“, някой друг ден ще се появи друг, който да отправи същите твърдения за други общности. Длъжностните лица в държавата, симпатизиращи на някоя социална, политическа или религиозна общност, могат някой ден да се изправят лице в лице с нещастието, да бъдат обвинени в „паралелна държава“. Даже никой не може да гарантира за тези, които днес използват често тази тема, че някой ден няма да бъдат обвинени по подобен начин. Ако хората биват поставени под съмнение с такива твърдения, няма да остане нито ред, нито правосъдие.
Ако един държавен служител не се подчинява на своя началник, в правото неговото наказание е предвидено. В рамките на закона се търси отговорност за такова неподчинение. Но извеждането на проблема извън правовата рамка, набеждаването (етикетирането) на хиляди хора, интернирането им на различни места, насилването им чрез съдебни процеси, е деяние, за което не може да отговорите както пред историята, така и в отвъдния свят.
Би било прекомерно насилие чрез оказване на натиск върху съда да се започнат съдебни процеси, обществената съвест ще търси сметка за това. От друга страна, е ясно, че от измислени съдебни процеси не може да се извлече правен резултат. Освен това, ако набедите хората, които са превърнали в начин на живот съблюдаването на законите, ще ви попитат: „12 години работихте заедно с тези хора. Толкова години, когато те служеха под ваше нареждане, бяха добри и нима изведнъж, когато започна разследването за корупция и злоупотреби, станаха лоши? Не трябва да се забравя знамението, което се рецитира на всяка петъчна проповед: „Аллах повелява справедливост…“ Тоест Той повелява да не се нарушават човешките права.
- Създадено на .