Мнението на Никола Кицевски
Добър вечер, дами и господа!
Аз ще бъда много кратък. Просто искам с няколко думи да кажа кое ни накара да издадем тази книга. Но ще прочета, защото трябва да цитирам нещо, което можахме да прочетем завчера, на 10 март (2009), във в. „Атака”, който излезе с близо две страници, посветени на г-н Гюлен. Там той е наречен „религиозен султан”, там се пише, че той и неговата секта „Нурджу” изпълняват поръчки на американските и турските специални служби, че се изявява като „световен имам” и т.н. Аз няма да споря с в. „Атака”, не това ми е целта. Преди да ми бъде предложено да издадем книгата на Гюлен, аз не знаех нищо за него. Още когато ни беше предложено, преценихме, че това е една много деликатна материя, защото знаете, че в държава като нашата много лесно едно издателство може да бъде обвинено в проводничество на едни или други идеи, които не се приемат от цялото ни общество. Затова прочетох много внимателно тази книга и я прочетох от позицията на един ортодоксален християнин, именно от позицията на източноправославните християни, подкрепен от моите колеги, които също са такива, и издадохме книгата, от която само няколко цитата ще ви кажа, под които може да се подпише всеки християнски мислител. Даже само един цитат ще ви прочета: „Вярващият трябва да стопява в сърцето си дори и най-силно забилите се в него комети, подобно на земната атмосфера, и към всички - от най-близкото до най-далечното си обкръжение - трябва да излъчва лъчи на обич, любов и диалог, извиращи от вярата му. И като човек той трябва да обича всички хора и всички творения заради Твореца и да бъде изпълнен с милосърдие към природата.” Това е достатъчно да илюстрира съдържанието на книгата и, както се казва, да даде отговор на всичко, което би се написало в обратната посока.
Благодаря ви.
Никола Кицевски, директор на Книгоиздателска къща „Труд” и заместник-главен редактор на в. „Дневен Труд”
- Създадено на .