Презентация на проф. дфн Цветан Теофанов
Уважаеми дами и господа, драги колеги и приятели, скъпи братя и сестри,
За мен е чест и удоволствие да се включа в обсъждането на една забележителна книга, чийто превод на български език изчетох с огромно внимание, както вече беше споменато, в качеството ми на редактор и научен консултант. Убеден съм, че всеки, който разгърне книгата и се позачете в нейната съкровена и мъдра изповед, а още повече, ако я прочете отначало докрай, ще осъзнае нуждата от духовна промяна и ценностно преориентиране и ще бъде спечелен за каузата на проповядвания от Фетхуллах Гюлен нов световен ред, основан на любов, разбирателство, търпимост, взаимопомощ. Авторът на книгата е една от онези влиятелни, харизматични личности, които притежават способността да увличат със своя заразителен пример всички честни, непредубедени и добронамерени хора по света. Неговите прозрения се градят върху основополагащите принципи на ислямската религия, или по-точно на религията с главна буква. Но те са преди всичко изстрадани истини, постигнати в хода на дългия му, наситен с изпитания и духовно извисен живот. Бащинската му загриженост за съдбата на човечеството ни връща към милосърдието на пророците и същевременно и вдъхновена, и провокирана от тоталната криза на днешното общество, в която продължаваме да навлизаме и навярно ще излезем от нея отрезвени и донякъде пречистени, сякаш от световна война. Ровейки се из Интернет, за да видя какво мисли масовият човек за толерантността, с изненада установих, че според някои тя е синоним на безразличие и лицемерие. С други думи, те я смятат за качество, чуждо на човешката природа, която по такъв начин трябва да се обуздае, по такъв начин се обуздава и прикрива. За Фетхуллах Гюлен, напротив, търпимостта е следствие от най-святото чувство, не само човешко - любовта. Любовта, която по неговите думи е „фундаменталното начало, най-ярката светлина и най-мощната сила на всяко същество, което се ражда на този свят”. Всичко извира от любовта, която е пътят на пророците, т.е. път към Бога и към Неговите създания. Всички Божи творения са заченати и отгледани с любов. В една или друга степен те получават и даряват любов. Веднага ще подчертая, че, макар и да са отразени по достъпен и разбираем за читателя начин, разсъжденията на Фетхуллах Гюлен се отличават с пределна дълбочина и сложност. При това те са подчинени на стройна философия и на комплексен възглед за света. В тези идеи читателят може да проникне и да се задълбочи в зависимост от своя интелект и своето знание.
Представяната книга днес уж е съставена от отделни есета и етюди, но в действителност тя е капитален теоретичен труд, който е едновременно и академично изследване, и въздействащо художествено произведение.
Някой би казал, че това е дидактичен и апологетичен труд. Но така неволно би принизил стойността на книгата. Съвременните хора не обичат да ги поучават и се съпротивляват на всеки опит за проповядване и безкритично възхваляване на определена доктрина. Всъщност целта на автора не е такава - да ни наставлява и да пропагандира исляма. Както и в други свои книги, и в цялостната си дейност на богослов, общественик, мислител, Фетхуллах Гюлен търси и се стреми да намери път и за себе си, и за другите, и за човечеството като цяло. Най-важният ключ към неговите прозрения е може би етиката в широкия й смисъл, който в този контекст я дефинира не просто като система от етични норми, а като знание, ориентирано към най-дълбоките ниши на човешкото съществуване и способно да изцелява болестите му. Тази етика е най-благородното и вложено в природата ни знание за неизменните принципи и за тяхното прилагане и може да се тълкува като причина за пророческите послания. В този смисъл, дори ако човек притежава цялото знание на света, липсата на етика би го лишила от възможността за спасение и на този свят, и в отвъдния. Усвояването на етичните норми придобива стойност единствено когато те потекат като кръв по вените и проникнат дълбоко в сърцето и в съзнанието. Фетхуллах Гюлен разглежда почти всички социално-политически въпроси през призмата на моралната перспектива, която за него не се свежда до определен набор от предписания и норми, а е залегнала в трайно установени философски, теософски и антропологични принципи, обединени в стройна, логично построена система.
В представите си за човешката същност турският мислител изхожда от нейните двуполюсни измерения, което е всъщност една утвърдена ислямска доктрина. В морално-етичен план човек е способен да се доближи до ангелите, а в телесно-емоционален - до животните. В природата му се борят вложените в нея висши дарби: дух, разум, сърце, воля, съвест и низки страсти: похотливост, гняв, алчност. Човекът е единственото земно създание, което нито има определени или специфични граници и е надарен с потенциални възможности и способности, каквито не притежава никое друго творение. Крайните обобщения за човешката природа дават вярна, но едностранна представа за човека. Според Томас Хобс: „Човек за човека е вълк”, а според Жан-Жак Русо: „Човек е добродетелен и миролюбив по природа.” В действителност това са двата полюса, между които е разпъната човешката душа. Между хищника и ангела, но нито едното, нито другото очертава нейния духовен облик. Именно по тази причина според кораничните постановки Всевишният е повелил на ангелите да се поклонят на човека, защото той ги превъзхожда по сложността и многоизмеримостта на своята природа, което придава на битието и на богослуженето стойност на осъзната жертвоготовност; надмогване на животинското начало и преодоляване на вътрешни и външни трудности. Той е сътворен от кал, но в него Бог е вдъхнал Своя дух. Корените му са в земята, но ръцете му са протегнати към небето. Привлича го тленният свят, но мечтае за пребъдване и вечност.
Книгата на Фетхуллах Гюлен е изградена върху две плоскости - класическите религиозни норми и ценности, от една страна, и тяхното приложение в съвременния свят, от друга страна, като път за изход от кризата и за спасение за човечеството. Неведнъж авторът споменава името на Бедиуззаман Саид Нурси, като го нарича великия идеен архитект на епохата ни, страдалеца на нашето време, един от светите и блажени личности. Смятан за духовен учител на Фетхуллах Гюлен, Саид Нурси е блестящ пример за саможертва в защита на вярата и на моралните ценности, срещу упадъка, беззаконието и погазването на елементарните човешки права. Целият му живот, белязан от бедност и страдания, преминава в усилия да спре вълната от поквара, която сега ни удря и която наричаме световна криза. Въпреки враждебността и омразата, които се изливат върху него, той устоява на обикновената човешка слабост да отмъсти или да изпита озлобление срещу своите угнетители и към онези, които не желаят и отказват да приемат аргументираните от него истини. Фетхуллах Гюлен е представител на същия духовен елит, който напълно е загърбил користта, себелюбието и личната изгода и изцяло се е съсредоточил върху идеята и мисълта за съдбата на хората и на човешкото общество. Разбира се, както за книгата, така и за автора би могло да се говори с часове и с дни, без да се изчерпа темата. Но тъй като моите минути са преброени, не бих искал да ви отегчавам.
Вместо заключение ще насоча вниманието ви към един обобщаващ цитат от обсъжданата днес книга. Фетхуллах Гюлен казва следното: „Днес по цял свят е налице насочване към религията. Затова съм убеден, че в наши дни спазването на религиозните норми е от особена важност. Да, днес има необходимост от непорочни, сериозни, предвидливи, искрени, сърдечни, самоотвержени хора, посветени на истината, които не посягат на чуждото, не мислят единствено за себе си, живеят заради другите и нямат материални очаквания. Ако в обществото се появят личности с такива качества, всички чисти съвести ще се насочат към тях и непременно ще открият истината.” Именно това е житейското верую на Фетхуллах Гюлен и на неговото реализиране той отдава цялата си енергия и цялата си любов.
В заключение бих искал да изразя и своето удовлетворение от работата на преводача на книгата Мехмед Юмер, който положи много усилия и действително израсна в процеса на превода. Поздравявам и Книгоиздателска къща „Труд” за изключителния професионализъм, с който е представила на българския читател тази толкова полезна, необходима и благородна книга.
Благодаря ви за вниманието.
проф. дфн Цветан Теофанов, заместник-декан на Факултета по класически и нови филологии в СУ „Св. Климент Охридски”- Създадено на .